Подвигът им поражда у свещеника желанието да бъде като тях и да им подражава. Той се присъединява към францисканския орден и заминава за Мароко, за да последва примера на мъчениците. Корабът, на който пътува, обаче, претърпява корабокрушение и Св. Антоний се озовава на италианска земя. Той приема това като Божи знак и остава завинаги в Италия. Тук той помага на много сираци и болни хора и става символ на милосърдието за съвремениците си. Неслучайно църковната живопис го изобразява закрилящ и милващ сирачета, изцеляващ болни и покровителстващ хората в нужда. Неслучайно и до днес в Италия волните пожертвования за бедните, събрани от църквата, се наричат „хлябът на свети Антоний”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар