1204 г. - Много дълго боледува. По време на болестта, Франциск постепенно се променя вътрешно.
край на 1204 или начало на 1205 г. – Франциск решава да отиде в район Пулия (южна Италия), за да се присъедини към войската на Гуалтиро от Бриенне. Но по пътя към Сполето има тайнствена визия, която променя неговите планове. В град Сполето, по време на сън, вижда голяма рицарска зала с много рицарски доспехи и чува глас, че всичко това е за него и за неговите бъдещи рицари. Чува също и един въпрос: “Франциск, на кого е по-добре да служиш, на Господаря или на слугата?” Отговаря: “На Господаря”. Гласът пак пита: “Защо тогава искаш да служиш на слугата, а не на Господаря?” Франциск тогава пита: „Господи, какво искаш да направя?” Отговорът е такъв: „Върни се в твоята земя, защото там ще реализирам духовно твоето видение”. Следващата сутрин Франциск се събужда много рано, оставя на приятелите си рицарските доспехи и оръжие, след това радостен се връща в Асизи. На всички, които се учудват на постъпката му отговаря, че ще стане голям княз. Започва постепенен процес на неговото обръщане.
юни 1205 г. – За последен път участва в забавленията с приятелите си. Младите си години Франциск е прекарал както другите младежи, свои връстници, от които не е странил и с тях е устройвал весели забави. Богатия баща, имайки големи родови амбиции, не е забранявал на сина си многобройни и шумни забави, нито е се скъпил за тяхната организация. Но при всичко това Франциск е съумял да запази красотата на душата си, понеже се е отличавал с вътрешно благородство и рицарство, обичал е поезията и рицарските песни пеени от трубадури и певци от Прованс.
през 1205 г. – Среща с прокажения. Франциск измежду всички неща най-много е мразил болните от проказа: при тяхния вид му е ставало лошо. Един ден пътувайки на кон неочаквано среща прокажен. В първия момент се отвръща и си запушва носа. Иска да избяга, понеже болния представлява ужасна гледка. Но в душата си чува гласа на съвестта, който го упреква за тази постъпка. Ами и той е брат, нещастен Исус в лицето на болния човек! Засрамен Франциск спира, поздравява прокажения, слиза от коня, след това изповядва пред него грешката си, дава му пари и... го целува! Иска да отпътува, но се обръща в посоката, където се намира прокажения, но той е изчезнал! Така Франциск побеждава себе си (1 Cel V). Тази среща му причинява голяма сладост и от този момент сам, а после заедно с другите братя, се посвещава в служба на прокажените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар